Пеперуда

Миналата година, след празничната Паневритмия на 19-и август, направих една снимка, която нарекох “Трите флейтистки”. Три прекрасни млади момичета, три прелестни същества, с флейти в ръце и в бели одежди – същински ангели!

Едното от тях (едва после разбрах!), беше Джорджия – 18-годишното момиче, за което се говореше в лагера, че от 9 годишна се храни със слънчева енергия. И тя наистина излъчваше светлина – едно нежно, едва доловимо за окото духовно сияние, което я обгръщаше и озаряваше лицето й с неземна красота! Имах щастието да я наблюдавам отблизо в кръга на музикантите, да слушам една от беседите й и не се съмнявам, че сам Учителя ни е пратил това Слънчево дете!

А ето какво прочетох днес от Словото, в подкрепа на това:

“Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: “Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега”. Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда.”

Първата ми среща с Джорджия беше на 17-ти август на Рила, в кръга на Паневритмията. Беше един изключително студен, мъглив и дъждовен ден и смелчаците, дошли на езерото Махабур бяха в пъти по-малко от предишните дни; музикантите също, тъй като такова време е пагубно за инструментите им и особено за цигулките. По тази причина още сутринта на Молитвения връх Иоана призова брат Симеон да събере, колкото се може повече хористи, за да се чува музиката от центъра на кръга.

Макар да не съм кой знае каква певица, това ми даде кураж да се включа и аз в хора и така имах възможност да наблюдавам (и да снимам) отвътре една от най-мистичните Паневритмии, а заедно с това и Джорджия – съвсем отблизо...

В първия момент не я познах, но се учудих много на това нежно и безкрайно крехко създание с флейта в ръце, което за разлика от нас, беше с гуменки на босо, по тениска, с едно съвсем тънко якенце и без шапка, та студеният дъжд се стичаше на вадички по лицето и по косата й и пълнеше врата й, но тя сякаш изобщо не го забелязваше. Предложиха й чадър, но тя избяга от него, предложиха й дъждобран, но тя отказа, накрая една сестра й сложи едно червено шалче на врата и тя прие с усмивка, за да не я обиди. Едва тогава се досетих, че това е Джорджия!

Ще кажа само, че в същото време аз бях навлечена с всичките си зимни дрехи, вълнени чорапи, непромокаеми обувки, шапка, ръкавици, дъждобран и пак ми беше студено...

Това беше най-вълшебната Паневритмия, в която съм участвала някога. Танцуващите около нас бяха като някакви призрачни сенки, макар кръгът да не беше голям и едва на “Слънчевите лъчи”, когато дойдоха близо до нас, започнах да различавам силуетите им...

На следващия ден Джорджия дойде при Старата хижа на Второто езеро и беседва повече от два часа с хората, които се събраха около нея. Малка част от разговора съм записала с моята камера, но това, което най-много ме впечатли, беше излъчването й като цяло и магнетичният поглед на синьозелените й очи. Между другото, в разговора тя каза, че Словото на Учителя е Новата Библия на човечеството и че всичко, което бихме искали да знаем е там, вътре! Спомена още, че всяка беседа може да се преведе на езика на числата (Всемирния космичен език), а после да се преобразува в музика и да се изсвири, и че тя самата вече прави такива опити. Но най-ценното за мен беше, че сподели с нас сайта, в който понякога публикува статии с езотерично съдържание – за времето и пространството, за същността на квантовия преход, за сакралната геометрия и значението на числата, за “забравените” човешки способности и пр.

Благодаря ти, Учителю, че ни изпрати тази прекрасна бяла пеперуда да ни окуражи, като ни напомни Твоето пророчество, че: “Идат добрите времена. Те са много близо. Има още една педя до тях. Всред днешните страдания с радост гледайте на това, което иде.”

 

Петра

 

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube