Спомени на Мария Златева

Мария Златева е дългогодишна цигуларка и певица, живяла и работила на „Изгрева“. Завършила е консерватория с помощта и по препоръка на Учителя. Тя е обучавала почти всички цигулари от следващите поколения на „Изгрева.“ В следващия брой на списанието ще публикуваме още нейни спомени. Ж.З.

 

През 1921 г. бях ученичка в музикалното училище. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него.Веднъж той ми довери, че в неделя ходи да слуша сказките на един Мъдрец. Това ме много заинтересува и пожелах да ме заведе и аз да го чуя. Следващият неделен ден се срещнахме на уреченото място и малко преди 10 часа сутринта отидохме на ул. „Опълченска“ 66. Дворът беше пълен с народ. Едни седяха на пейки, други бяха прави. Пред насядалите видях млад човек, после научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента „Любовта е извор“ и всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа. Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би – което е най-вярното – самата песен проникна дълбоко в душата ми, пренесе ме в някакъв чуден свят и ме изпълни с нещо безкрайно хубаво. Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво със свещен трепет.

След свършване на песента се загледах в отворения прозорец на полуетажната бяла сграда насреща в двора. В стаята имаше мъже, жени, едни насядали, други – прави. На прозореца застана мъж на средна възраст, в сив костюм. Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко. В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.

Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност.

Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота.

За Паневритмията

Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи. Отделно Учителя показваше на Катя Грива отделните упражнения, за да му бъде в помощ при общото разучаване.

Пентаграмът се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено, щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Ние свирехме под нея, а другите играеха. При такава поетична обстановка се изучаваше Пентаграмът. Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със свиренето. Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“

След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили. Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме свиренето. Като поглеждахме стъпките на играчите, виждахме погрешките си и се коригирахме.

Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите – да бъдат бавни, равномерни, пластични.

Понякога утринната лекция беше по-дълга, а много от учениците бяха служещи, работници, студенти, и времето, определено за Паневритмията, от един час, караше тези, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителя казваше да се съкращават някои от гимнастическите упражнения.

Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният се разговаряше с някои сестри встрани. Тогава Учителя се обърна към мене и каза:“ Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията – „Първият ден на пролетта“, „Евера“ и „Скачане“ и после ще прескачате през едно. Един ден ще свирите четните номера, друг ден ще свирите нечетните. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред.

Попитах дали трябва да се дава сигнал кое упражнение да се играе. Учителя каза: „По-добре без сигнал, всички трябва да са будни и да следят. Вие, музикантите, трябва да се разделите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят, и тези, които свирят – също.“

Понякога на 22 март утрините бяха ясни, слънчеви, но понякога – мразовити, снежни. Така, на един 22 март беше навалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега на поляната, за да може да се играе. Ние, оркестрантите, свирихме под навеса, до един мангал. Аз казах: „Колко хубаво ще бъде в такива случаи да имаме един грамофон.“ Учителя каза: „Не, по-добре е живо свирене.“

Тогава у нас нямаше още магнетофони, затова казах за грамофон. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.

Беше към 20 декември 1944 г., когато аз и сестра Ярмила се разхождахме по кръга на поляната. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя, блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато беше вече съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, оправете гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина“ – отвърна тя. „Не – прекъсна я Учителя, – Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен, като Катя Грива и други. Вие ще оправите Паневритмията.“ След това се обърна и си отиде.

Наистина, както сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец за правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителя е избрал сестра Ярмила, тъй като самата тя е балерина и би могла да ги разучи най-добре, като й се покажат точно. Това негово поръчение го чух само аз, но то не можа да се изпълни, защото Ярмила наскоро замина и остана да живее в чужбина.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube