6. Окултната школа на Бялото братство в България

На 22.03.1922 г. бива открита Младежка окултна школа. Лично П. Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоисти и анархисти. Някои от тях се надявали да видят и чуят сензации и дори чудеса. Самият П. Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: “... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично.” С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа – изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е. той поема решително активна и действена насока за развитие на движението.

Слушателите в Школата са обособени в Младежки или Специален клас, занятията протичат от 22.ІХ. до 22.ІІІ. Заедно с изслушването на лекциите на П. Дънов на тях им биват поставяни задачи за размисъл, писмена работа или конкретни действия – от лекция за лекция. Съчиненията по зададена тема биват проверявани от П. Дънов и се коментират на следващата лекция. Провеждат се и “младежки събори” (общо осем на брой), които представляват по същността си конференции на школите – от 25 до 28 август всяка година, като първият е през лятото на 1923 г. в салона на ул. “Оборище” № 14. На тези събори освен традиционните беседи на П. Дънов се четат реферати и се обсъждат проблеми на организационния живот и преди всичко разпространяването на учението.

След откриването на Младежката школа бива създаден и клас за другите последователи – Общ окултен клас, в който влизат семейните. Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П. Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот – любов, братство, уважение към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот – вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тези общности за обучение, П. Дънов окончателно се утвърждава като “Учител”, което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи. Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици.