7. Братското селище “Изгрева” – център на дейността на Бялото братство

Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището “Изгрева”. То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски – изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев – философ; Борис Николов – естественик; д-р Методи Константинов – също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев – учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми.

Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на “Изгрева”, е той да бъде превърнат в “школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа”. Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована “горницата” (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. “Опълченска” № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в “Изгрева”. По този начин бива решен един генерален проблем – създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. “Изгрева” се превръща в реално лице на движението – място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П. Дънов, а всеки негов последовател – да участва непосредствено в съвместното съжителство според новите закони, залегнали в основата на изповядваното учение. Именно затова от началото на 30-те години на ХХ в. настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство – върху обществения живот в България и за набиране на съмишленици зад граница.

Както и преди, външни хора винаги са били добре дошли и за беседи, и за концерти, и за братски трапези. След установяването си на “Изгрева” П. Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч. Неделната беседа остава в традиционната си форма – започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея.