8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни

През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. “Всемирна летопис”, което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г. Девиз на списанието е мисълта на П. Дънов: “Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.” Отпечатването се извършва в Придворната печатница. По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления.

Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. “Житно зърно”, излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас – през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името “Житно зърно” отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си. Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован “Учителят”. Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. “Братство” – първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м. март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците “Жива струя”, “Алфа” и “Живот”, чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници.

През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В. Търново на братското лозе, като през 1923 и 1924 г. са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6–15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев. Според спомените на очевидци било решено да се проведе публичен диспут между православните богослови и П. Дънов, за което имало специална обява пред търновското читалище “Надежда”. Относно събитията, развили се в читалището, съществуват различни версии според засегнатите страни. Архимандрит Евтимий и М. Калнев твърдят, че П. Дънов се уплашил от тях и неговите последователи са осуетили диспута. От друга страна, Н. Дойнов отбелязва, че П. Дънов направил толкова убедително изявление, че след него никой не посмял да вземе думата. В едно всички свидетели са единодушни: на предложението за диспут П. Дънов е отговорил с контрапредложение да се качат на Мусала и там да проведат полемиката.

За последен път съборът на ББ се състои във В. Търново през 1925 г. След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече П. Дънов да организира събори в тяхното населено място. Това налага пренасянето на съборите в столицата и довежда до ускоряване създаването на “Изгрева”. През 1926 г. съборът се провежда в София (22–29 август), информация за което предоставя Ст. Ватралски. В съответствие с неговото описание в лагера на Братството цари идеален ред и чистота. При общите братски трапези всички седят на земята, а само П. Дънов – облечен целият в бяло – седи на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.

През описвания период от време броят на последователите на П. Дънов се увеличава значително. Точната цифра не е известна поради факта, че Братството не притежава конвенционална структура с управително тяло и местни органи в административен смисъл. Всеки желаещ може да стане член на движението, липсват каквито и да било процедури за “приемане”, защото се смята, че единственият критерий за принадлежност е самият ти живот, т. е. практиката. В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности. (Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че “белите братя и сестри” са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по-малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата. Независимо от невъзможността да бъде установен точният брой, очевидно е, че става въпрос за голямо влияние в обществения живот, което извежда ББ в онази епоха като “най-силно духовно течение в България “ (А. Георгиева).

По това време ББ вече е определило своите празници: 22 март – първият ден на пролетта, символ на вечното обновление на живота (пролетното равноденствие); 22 септември – началото на есента, нова смяна в жизнения цикъл на природата, който засяга всички нейни царства, т. е. равнища на проявление (есенно равноденствие); Нова година, когато се изнасят две беседи – на 31.ХІІ. и на 1.І., и въз основа на кабалистични изчисления и тълкувания П. Дънов прави прогноза за настъпващата година. Различията при отбелязването на тези празници са в молитвите, сакралните формули и песните, които се изпълняват от членовете на Братството. Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август).

Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за “учението на ББ в България”. Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник “The Manchester Guardian”. Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) “омраам”. При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като “Айванов” (или “Айвънхов” на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала “България” в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто.

Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа – главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на ХХ в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъхващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света – обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество “Бяло братство” – вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността.