9. Последни години от живота на Петър Дънов

Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.

Последната година от живота на П. Дънов (1944 – заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) – заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на “Изгрева”. На 27.12.1944 г. той завършва земния си път. Последните му думи са: “Свършихме една малка работа за Бога!” От гледна точка на един велик Миров Учител това може би наистина е една “малка работа”. Но оценена през призмата на земното измерение, жизнената изява на П. Дънов носи титаничния потенциал за радикална промяна на света. Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове. Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което – ако бъде приложено – помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VІ раса.

Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: “Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...”, “Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа.”

И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от “народно-демократичното” правителство на БКП (под прикритието на ОФ) – партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П. Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците – преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро – замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Художници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) – за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана–Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент). И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе. Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20–30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н. Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!).

Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като “идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата към света (т.нар. “секуларизация”; бел. К. З.), така и срещу самия свят” (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество “Бяло братство” на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода “лекар” на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на “алтернативен социум” – в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством “Изгрева” и съборите на Рила. И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П. Дънов и основаното от него Бяло братство като явление със собствена стойност в българската култура.