Съборът - миг, време, вечност

Август 2005 г. В сърцето на древната планина Рила, в пределите на земите български тече Съборът на Бялото Братство.

Разцъфтява мигът на Срещата. Миг, нажежен до бяло, когато се дава отпор на противодействащите на Събора сили.

Миг – протяжно-конкретен, когато кипи усилието при изграждането на лагера, настаняването, битуването тук. Миг – пределно уникален, когато капка от живота на всяка душа отразява по неповторим начин светлината на деня, преди да се отрони в необратимия поток на времето.

Миг – бременен с бъдност.

Миг – протакан с Вечност, когато в него се изявява това, което ни обединява. И сътворява мига на срещата ни тук и сега – през лятото на 2005 г.

Ако погледнем във времето и размислим внимателно върху онова, което е породило Срещата, ще ни облъхне диханието на един мощен и тайнствен процес във Вселената – проявите на Всемирното Бяло Братство на Земята. Делото на Учителя Беинса Дуно през ХХ век стои пред нас – видимо, осезаемо, живо. Ние участваме в него и то се осъществява чрез нас. В човешките души се съграждат невидимите нишки на Новия Път, проправян от Христос – Глава на Всемирното Бяло Братство.

Нека навлезем в атмосферата на първите събори на Бялото Братство.

Началото (1897-1905) – период на връзка с Духа (Архангела) на българския народ. Тридесет и три годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българския народ. В него са поканени да участват д-р Г. Миркович, П. Киров, Т. Стоименов, А. Железкова и М. Партомиян. Текстовете от това време („Хио-Ели-Мели-Месаил” - посланията от Духа, приятел на българския народ) са заредени с мистерията на ставащото тогава. Сякаш времето и пространството се вгъват, за да се случи това, което Учителя по-късно, през 1923 г., ще нарече втичане на Бога в човека – Божествен influx, мистичен kairos, който е пробивът на Вечността във времето.

Вторият период на Съборите бихме определили като време на създаване на Синархическата Верига (1906-1913). Думата синархия означава съвластие, съвместно управление на пробудени хора и йерархии от светли ангелски Същества. Учителя обяснява какво се разбира под думата Верига: „… Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов. Както се казва в Библията: „И привлякоха ви с нишките на Любовта”. Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея. Защото е немислимо сами да воювате. Обръщане към центъра на Веригата значи обръщане към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня…”

На съборите във Варна (1906-1909) се дават двата главни символа на Синархическата Верига – хвойновата тояжка (символ на трите свята на Битието) и камата (символ на християнизирания Аз), а във Велико Търново (1910-1913) – двата основни метода на Синархичната верига – Пентаграма (символ на ученическото овладяване на етерното тяло) и Завета на цветните лъчи на Светлината (метод за преживяване на Христос в етерното тяло). На тези срещи се обръща внимание да се пази строга тайна – чутото и видяното на срещата да не се изнася. Подчертава се необходимостта от чистота във Веригата: да не се изпращат лоши мисли, да има взаимно почитание, правят се продължителни верижни молитви в Олтара. На съборите присъстват само избрани ученици, поканени лично от Учителя.

Третият исторически период (1918-1928) е времето, когато се създава Школата. Срещите на Веригата вече се наричат Събори. Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции; следи от тях са запазени сред някои от народите, където то е работило; това са методи за работа на Братството и Учителя възстановява много от тях. Една такава древна традиция е Съборът. И тъй като Съборът на Всемирното Бяло Братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август, затова учениците на Бялото Братство на Земята правят по същото време своите събори. По този начин те приемат в себе си Божественото благословение, което им е необходимо, за да се развиват духовно, да учат и работят в хармония с Всемирното Бяло Братство.

На Събора през 1922 г. официално се обявява създаването на Школата на Бялото Братство, а през 1927 г. на Събора в София се провъзгласява Новото Учение за Пътя на Ученика. Родило се е вече нещо ново, намерило израз в преобразените, изпълнени с велико духовно съдържание български думи: Учител – Ученик – Школа. „Да бъдеш Учител, значи да родиш някого. Думата Учител има отношение към Духовния свят. Божият Дух е Учителят. Затова под Учител разбираме човек, в когото Бог живее с Духа си. Учителят съзнателно се свързва с ученика, за да може със силата та тази връзка да го въведе в своя свят. Ученикът е син на своя Учител. Между тях съществува връзката на Любовта” (Из кн. „Учителя”, София, 2005 г., стр. 103). В Школата Учителя научава най-първо ученика да обича Бога, да слуша тихия Му глас, който го води по стръмния Път. Ученикът е постоянно във връзка с Бога на Любовта. Великото бъдеще проникват настоящето на ученика.

През четвъртия исторически период (1929-1939 г.) Учителя създава Рилската духовна школа. Възлизането на планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и символ на Божествения свят. Възлизането подразбира вътрешно движение, аналогично на външното. При него ученикът превъзмогва инертността на материята, развива висшите си сили. Когато Учителя и учениците му работят съвместно, раждат се дела с особено, многоизмерно съдържание. На пръв поглед малки, тези дела са изпълнени с духовна символика, заредени са с магическа сила и така градят модела на бъдещото човечество. Можем да ги открием в начина на живот тук, в свещения танц на Паневритмията, в седемдесет и двете стъпала, в извора с форма на ръце, които дават, в надписите със свещени знаци, в работата по големия каменен отломък, символизиращ България, в изграждането на каменна спирала – символ на еволюцията.

През 1936 г. Бялото Братство преживява тайнство с неизмерима дълбочина и величие – страданието, което Учителя поема върху себе си, и чудното му оздравяване. Върховна точка се достига на Събора през 1939 г., когато условията за духовна работа са най-благоприятни.

Петият исторически период (1940-1944) включва заключителните земни събори с Учителя във физическото му тяло. Последните рилски беседи „Опорни точки в живота” (1942), пропити с Божествена благост, мъдрост и сила, бележат величествения заник на Дело с необозрима глъбина и духовен заряд. В него са заложени Бъдност и Вечност, непонятни за човешкия ум. Те обаче покълват в душите на хората, които са превърнали Събора на Всемирното Бяло Братство в жива реалност на вътрешния си свят. Човеци, в чиито души възраства ученикът на Бялото Братство, свързан с Божествения Свят Дух. Те осъществяват в себе си духовния събор с Цялото, с Космичния човек, трептят в резонанс с Всемирното Бяло Братство – в сияйните илюминации на Божественото проявление.

Мощното духовно слънце, озарило българските земи, залязва през зимата на 1944 г., за да възлезе в Небесните светове. Децата на Изгрева, озовали се сред изпитанията на тежка социална зима, ясно съзнават задачата си и точно я формулират: „Словото на Живота пазим!” Затова шестия исторически период от Съборите на Бялото Братство (1945-1989) можем да назовем Събори на децата на Изгрева. Въпреки забраните, заплахите и гоненията, се създават малки центрове за летни рилски събори. Повечето от тях са обособени около ярки индивидуалности в Братството. Група около сестра Елена Андреева се събира в местността Зекирица, около брат Борис Николов – в местността Салоните, около брат Крум Въжаров – в местността Сфинкса под Мусала, около брат Петър Филипов – над Езерото на Чистотата. Група се събира и около Молитвения връх.

Постепенно намалява броят на тези, които са били с Учителя при земното Му проявление. Но изпълнили блестящо задачата си, опазили свещеното Слово, те предават, заедно с томчетата беседи, и живите искри на огъня, запален в душите им от Учителя. Предават ги смело, щедро, чисто по ученически – на младите, чиито души жадуват за Словото. Тук започва поредния кръг от спиралата на развитието – седмият исторически период (1990-наши дни). Това са Съборите при Седемте Рилски езера, майските младежки събори в Мадара, духовните и културни форуми, свързани с Учението на Учителя, провеждани във Варна, Русе, Пловдив, Айтос, София и др. Какви са характеристиките и задачите градящи този период? Отговорът сега се изрича. Да се вслушаме в думите, които мигът, времето, вечността изтъкават.

Лятото на 2005 г. Тече на Рила Съборът на Бялото Братство. Част и Цяло преливат в едно, за да се родят Новото човечество и Новата Земя.

Соня Митева,
Димитър Калев
Варна