|
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Тао Би Аумен, Тао Би Аумен. Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа, благославяй и не забравяй! Благославяй, благославяй, благославяй и не забравяй! Грее Слънцето, светло е навсякъде, обвита е Земята със топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко! Ти цариш във сила и живот, във знание, Мъдрост, Истина, Любов. Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко!“ Будя. Изгрява моето Слънце във моята душа. Да се слави Името Божие! Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, във сърцето. Да дойде Царството Божие! Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде Волята Божия! Будим. Изгрява Слънцето на нашите ангели. Да се въдвори Царството на Отца Нашего на светлините! Будите. Изгрява Слънцето на Великия Господ на мира във нашите души. Да обнови нашата душа със Своята сила! Будят. Изгрява Слънцето на всички слънца на нашите духове. Да ни даде Господ живот, здраве и свобода! Ходи, ходи, ходи, за водата ходи сутринната роса – през речица бистра, по пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили – нейните дечица. Капките дъждовни също тъй поднасят изобилна влага – струя на живота. Никнат семенцата, пъпки се разтварят, плодове узряват. Всичко се събужда – мощна е водата! Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи и вече вързаха. И тъй, облечени в красота, и тъй, облечени в чистота, те ни донасят младостта. Във нея зреят сладки плодове. И тъй, като ги приемаме, познаваме, че са Божи дарове; и тъй, като ги приемаме, познаваме, че са дар на Любовта. |
| < Prev | Next > |
|---|
