НАЧАЛОТО

Откъси от писма и документи от първите години, в които Петър Константинов Дънов поема своята духовна мисия и пътя към реализацията като Учителя, Беинса Дуно

През 1899 и 1900 г. Петър Дънов живее в духовно уединение в Нови пазар, при баща си. Това е период на интезивна духовна работа и подготовка за бъдещата му мисия. Цитираните пасажи от писмата му и от неговия дневник дават макар и бегла представа за това време.

1898, 18 ноември, Варна

Защото Неговият Дух заедно с нашия свидетелствува, че ние сме чада Негови. От моя страна ще ви съветвам да се укрепявате в духа на молитва, който дух е нужен за преуспяването ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии! Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на своята трапеза. Господ ще ни посети идущата година, затова трябва да бдим и да се молим, докато се облечем от горе в сила и мощ.

1898, 23 декември, Варна

Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усърдие и вярност, и ето, аз ида да ви посетя и благословя заради своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене, и ето, Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив, и те ще бъдат живи чрез Мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и ще ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.

1899, 17 април, Варна

Така се казва - времената са зрели, положението е сериозно. Словото Божие иде с голяма сила, кога пристигне, ще има чудно движение напред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият дух ще ни изпълни със своето присъствие, и Господ сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично.

1899, 29 април, Варна

Сегиз-тогиз ми минава една мисъл - да тръгна да посетя България и да разглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието... Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но все таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите.

1900, 10 май, Нови пазар

Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа.

(Из писма до П. Киров)

1900, 7 юли

Любовта е сила непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всички безпределни граници на вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. Само с любовта не може да се бори никой, пред нейния неугасим огън се топят всички прегради, пред нея изчезват всички препятствия. Тя обгръща всичко. Пред нея всички сърца се отварят и всички мисли се подчиняват на нейното влияние и на нейната скрита заповед. Тя стои като стража и пази общия ред. Всички онеправдани тя утешава, всички онеправдатели тя потапя в своите пламъци. Всичко заграбено тя връща на неговото място.

1900, 19 август

Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай на думите ми. Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духа ти от всички блага. Ето, аз съм Негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които Го любят.

Ето, Той е приготвил много добри неща за всекиго от нас.

1900, 20 август

И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умря за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време.

Господ ми даде свидетелство за своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде както е Нему угодно и по който път Той избере да го прати. Господи, както Ти благоволяваш!

1900, 25 август

А днес ме посетиха седем ангела и четирима добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двамата добри духове бяха малки деца, носени от два ангела, а другите вървяха помежду тях. Наближаваше десет часа, денят беше сряда. Времето ясно, небето прозрачно; слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показаха малки мъглявости, знак за някаква мистическа вест.

Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихият ветрец едва поклаща листата. Аз размишлявах върху видението, което видях на 20-ти.

Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и Неговите непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21, 22; Марка 19:19; Лука 20:20.

1900

На 29 август сутринта, в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледна тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе.

1900, 30 август

Днес имаше голям проливен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X. Което четох:

Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е Утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в Небето, който се е застъпил за нас, и един спасител и Господ, който ни ръководи, и един утешител Дух Свети, който ни дава, очищава и крепи духом, и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.

1900, 5 ноември

Този е денят, в който Господ ме е осенил със Святия Си Дух.

1904, 9 ноември

Божията грижливост се изразява в това: „Написах ви на дланта си." И Неговата милост е в това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля." „Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта и похотите й." (Римляном 13:14)

(Из Дневника на Учителя)

На 18 май 1899 г. Във Варна се провежда първият събор на Духовната Верига, на който присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. Учителя им доверява „Седемте разговора с Духа", които е имал в периода 25 юни - 9 юли същата година.

1899, 9 юли

Аз съм Афаел, един от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се върши. Аз ида право от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от този свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираше духът ти в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тази язва. Този народ, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, които Бог ще извърши наскоро. Има да мине една известна сила през тая страна, един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той е человек, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призовал, ще устоят верни докрай, защото това е волята на Господа, Който ги е помилвал.

Дяволът се старае да произведе между тях недоверие и разделение, едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на този свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа...

Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии благословения.

Великите работи на царството Божие не се мерят както работите на този свят. Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа и ако тяхната вяра беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука.

Вяра е необходима! Без вяра не може да се угоди Богу. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро.

Милостив е Той и благ.

Божиите дела са чудни, между тях има такава тясна връзка, както помежду два добри духа.

Колко пъти в живота ви ние сме се притичвали, от Господа пратени, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл! Колко пъти, да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем един добър съвет, да ви отправим на добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата воля, това е Неговото добро желание за вас. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето, това ни радва винаги.

Светът не е пуст, ние се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на Бога. Ние Му служим, ние Го любим и славим, възвестяваме славата Му от род в род, пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има нещо по-добро да се върши? Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице - това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мене, за да гледат славата ми, която съм имал у Тебе преди създание мира."

(Из Дневника на Учителя)

На 27.І.1901г. Учителя дава в писмо до Пеньо Киров Добрата молитва" и под нея пише следното:

Люб. Бр., това е нашата лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно с духа на тая молитва към Господа Бога Нашего и Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Светаго. „Опитайте Ме, казва Господ, и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защото съм благ и благоутробен." Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно, нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички да ги просвети Той. Трябва да знаем: грехът, плътта и светът са три наши врага. Но Господ е верен и в Него няма сянка на промяна. Ние ще се осланяме на Него и Неговата сила, и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвай се, че твоят дух се повече приближава при Бога. Оставяй се напълно той да те води. Временните промени в живота са преходни: те са като годишните времена. В живота се върши това, което се върши и в природата. Вярата, Надеждата и Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е по нашия хоризонт, го подсказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.

Поздрави бр. Тодора и бр. Велчев.

Ваш верен П. К. Дънов

Следват четири годишни срещи на веригата, които се провеждат през месец август във Варна от 1904 до 1908 г.

Из писмо до Пеню Киров;

1904, 21 юли, Варна

Люб. Бр. Киров,

С настоящето ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор. Мястото и датата не са ми още съобщени, но ми се каза, че Господ скоро ще ги съобщи. Казано ми е още да се приготвите и да се очистите всички, и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух. Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой да има повече запас от любов. Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат.

Ваш верен П. К. Дънов